Смята се, че някога Лакатнишките скали са били на дъното на морето
За да стигнат до София, всички влакове от Северна България минават през Искърското дефиле. Дори най-равнодушните са се възторгвали най-малко един път при типа на величествените скали към гара Лакатник на 50-ина километра от столицата.
Те са приятно естествено образувание, формирало се милиони години измежду морето, в което са били потопени огромна част от днешните български земи. Има и фенове на мистиката, които упорстват, че тези скали са обработвани от доста антични поданици на планетата.
Това не наподобява толкоз необикновено, в случай че се съпоставят Лакатнишките скали с обработвания връх Кайлас в Тибет. Но това са единствено догатки. Факт е, че Искърското дефиле и Лакатнишките скали като част от него са едно от многото прелестни и вдъхновяващи места в България. Мястото е комплекс от скални венци, откоси, пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори по западния скат на долината на река Искър, река Пробойница, западно от гара Лакатник, и Турския дол при село Оплетня.
Това е най-атрактивната част от забележителния каньон на Искър. Основата на скалните венци е на надморска височина сред 400 и 500 метра, а оптималната височина не е огромна – единствено 700 метра. Най-атрактивната част от скалния венец при пещерата Темната дупка и карстовия извор Житолюб се посещава от туристи през всички сезони на годината.
Лакатнишките скали са оповестени за естествена забележителност чак през 1989 година, без значение че още от първите години на ХХ век тук се организират образования за катерачи и смели алпинисти. Защитената територия попада в рамките на обособения по-късно Природен парк „ Врачански Балкан ” в Западнобалканската структурна зона.
Геолозите прецизират, че регионът е построен от триаски скали и включва един от най-пълните сечения на Триаската система у нас и в Европа. Скалите са формирани сред 250 и 200 млн. години и са обединени в три огромни единици – Петроханска теригенна група, Искърска карбонатна група и Мизийска група.
Пак геолозите означават, че хубостта на Лакатнишките скали се дължи на впечатляващия скален венец от отвесни стени, откоси, скални пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори, артикул на многоетапната дълбочинна ерозия на река Искър в триаските скали. Образуването на скалния комплекс се свързва с оттичането на Софийския плиоценски
басейн на север през Стара планина и образуването на Искърския пролом. Процесите на дълбочинна ерозия неколкократно са затихвали, което е асъдействало за развиването на многоетажна карстова система в скалите на Милановската, и на две равнища в скалите на Могилската свита, чието най-ниско равнище през днешния ден е руслото на река Искър.
След значителни дъждове огромният й водосбор постоянно трансформира горните пещерни равнища в атрактивни водопади. Характерна е и формата на незадълбочено изветряне, основала голям брой живописни скални пирамиди и стълбове, които не престават надалеч на север отвън предпазения регион.
И тук идва ред на феновете на мистиката, на тайните и загадките. Защото по Искърското. дефиле на Стара планина няма издълбани скални ниши, както е в Източните Родопи. Но за сметка на това по белите камъни могат да се виждат даже без развинтена фикция големи лица. Например скалата, върху която е кацнала къщичката на алпинистите, има подредени няколко лица на великани. Ретушът на тази фотография ясно би откроил тези облици. Скалите си имат и обичайните за цялата територия на България пазители – каменни глави с очи, уши, нос, уста и шапка.
Те са няколко през несъмнено разстояние, което феновете на точността биха могли да измерят по въздуха. Ясно е, че пазителите са в допълнение обработвани и дялани, което още веднъж слага въпроса, по този начин постоянно задаван за Родопите – кой ги е издялал. Кой или кои безстрашни скулптори са преодолели отвесните скали и по какъв начин са го постигнали, с цел да рисуват с длета в камъните.
Може би са имали благоприятни условия, от дълго време закърнели в днешното човечество. И още един въпрос – за какво са дялали скалите, с каква цел са направени големите лица и каменни глави, измежду които има и такива на лъвове, жаби, а може би и на други земноводни, птици и животни.
Иначе къщичката на алпинистите, която за някои ужасно виси нависоко в дефилето, е сложена там през 1938 година от група алпинисти. Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков я докарали от София разглобена и деликатно я инсталирали върху четири железа, които забили в скалата. През 2000 година къщичката е актуализирана по самодейност на локалните катерачи от Лакатник Кирил Илиев, Емил Ангелов, Иван Георгиев и шефа на локалното туристическо сдружение Виктор Петков.
Новият подслон е с 20 сантиметра по дълъг, с цел да се побират в него по-високите катерачи. Мястото е известно като заслона „ Орлово гнездо ”. До къщичката могат да стигнат единствено катерачи. Някои от тях нощуват на това рисково място. Заслонът побира 4 души, а към
него гнездят орли. Птиците внезапно понижават с всяка минала година. Скалният орел е в най-застрашената част на Червената книга. Говори се, че преди време природозащитници от вертолет пуснали на гордите птици змии. Дали всички са послужили за ястие на орлите, остава незнайно.
Инфо: Уикенд
Тагове: Искърското дефиле Лакатнишките скали Искърския пролом природна забележителност богатство природно богатство
